Звездна нощ
Там, в полето,
звездното,
под жълтата луна.
Щурците свирят
песен във нощната
роса.
А тревите тихо спят,
унесени от вятъра .
И сънуват чудни
сънища и вълшебна
тишина.
Магия тиха, бяла,
като бялата мъгла,
се спуска,сякаш е
омая, в края
на нощта.
Дървета, нощна стража,
пазят този мир.
И гледат как звездите
гаснат в огромния
Всемир.
От изток слънцето
събужда спящата
земя.
Надалече то прокужда
мрака от света.
© Живко Делчев All rights reserved.