24 авг. 2008 г., 03:44

Звездна нощ

2.7K 0 8

З В Е З Д Н А    Н О Щ

 

 

Залезът обгръща бавно земята...

Вечерта настъпва, изгрява луната.

Една след друга всички звезди

Започват да трептят, изпълнени с мечти.

Денят си отива, за да дойде нощта

И всички да заспим в нежна тишина...


. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

От мрака се раждат приказки и песни,

Басни и легенди, истории чудесни.

Смели юнаци тръгват в планината

И в гърди им бие сила непозната.

Пътят им се вие под открито небе,

Ясна месечина им сочи накъде

Трябва да последват своето сърце...

 

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Само който иска мир и свобода,

Вечно ще се бори, без да скланя глава.

Откакто свят светува, злото е навред.

Доброто все го следва, с надежда и късмет.

Ъгъл между ада и божествения рай -

Това е животът! Един миг и край...

 

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Ние имаме много звезди.

Една от тях обаче най-много блести.

Беше живял един човек несравним.

Един истински гений с дух несломим.

Споменът за него вечно ще гори.

Едно име славно, що България роди

На Ботев се прекланям със сълзи на очи...

 

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

 

GLORIPEACE '08

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славомир ТОДОРОВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добро!
  • Страхотно!
  • <strong> Да пишеш в рима - дарба несравнима...
    Да си поет - божествен късмет...
    Да си писател - на красотата почитател...
    Да си философ - за живота готов... </strong>
  • Ох.. Освен добър художник си бил и добър писател... Това 2рия ти талант ли е ...
  • Аплодисментите са за тебе,Слави!Прекрасен стих!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...