24 авг. 2008 г., 03:44

Звездна нощ

2.7K 0 8

З В Е З Д Н А    Н О Щ

 

 

Залезът обгръща бавно земята...

Вечерта настъпва, изгрява луната.

Една след друга всички звезди

Започват да трептят, изпълнени с мечти.

Денят си отива, за да дойде нощта

И всички да заспим в нежна тишина...


. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

От мрака се раждат приказки и песни,

Басни и легенди, истории чудесни.

Смели юнаци тръгват в планината

И в гърди им бие сила непозната.

Пътят им се вие под открито небе,

Ясна месечина им сочи накъде

Трябва да последват своето сърце...

 

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Само който иска мир и свобода,

Вечно ще се бори, без да скланя глава.

Откакто свят светува, злото е навред.

Доброто все го следва, с надежда и късмет.

Ъгъл между ада и божествения рай -

Това е животът! Един миг и край...

 

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

 

Ние имаме много звезди.

Една от тях обаче най-много блести.

Беше живял един човек несравним.

Един истински гений с дух несломим.

Споменът за него вечно ще гори.

Едно име славно, що България роди

На Ботев се прекланям със сълзи на очи...

 

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

 

GLORIPEACE '08

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славомир ТОДОРОВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добро!
  • Страхотно!
  • <strong> Да пишеш в рима - дарба несравнима...
    Да си поет - божествен късмет...
    Да си писател - на красотата почитател...
    Да си философ - за живота готов... </strong>
  • Ох.. Освен добър художник си бил и добър писател... Това 2рия ти талант ли е ...
  • Аплодисментите са за тебе,Слави!Прекрасен стих!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....