Звездна нощ
З В Е З Д Н А Н О Щ
Залезът обгръща бавно земята...
Вечерта настъпва, изгрява луната.
Една след друга всички звезди
Започват да трептят, изпълнени с мечти.
Денят си отива, за да дойде нощта
И всички да заспим в нежна тишина...
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
От мрака се раждат приказки и песни,
Басни и легенди, истории чудесни.
Смели юнаци тръгват в планината
И в гърди им бие сила непозната.
Пътят им се вие под открито небе,
Ясна месечина им сочи накъде
Трябва да последват своето сърце...
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Само който иска мир и свобода,
Вечно ще се бори, без да скланя глава.
Откакто свят светува, злото е навред.
Доброто все го следва, с надежда и късмет.
Ъгъл между ада и божествения рай -
Това е животът! Един миг и край...
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ние имаме много звезди.
Една от тях обаче най-много блести.
Беше живял един човек несравним.
Един истински гений с дух несломим.
Споменът за него вечно ще гори.
Едно име славно, що България роди
На Ботев се прекланям със сълзи на очи...
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
GLORIPEACE '08
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славомир ТОДОРОВ Всички права запазени
