16 окт. 2010 г., 23:02

Звездна вечност

990 0 3

Мечтал ли си за островна усамотеност
 и ние двамата, облечени в слънчево сияние,
разхождаме се в пясъчна безгрижност,
 потапяме се в океанно-синя влюбеност?
Косите  ни небрежно приютили са
на вечерта самотно палавия вятър -
вестителя на обичливата ни споделеност,
и в лунната прегръдка уморени
заспиваме блажено сгушени,
под дъжд от звездна вечност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МИСИЯ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ох, колко е хубавоооо!!!
    Много нежност и лирика има тук...

    Коя жена не е мечтала за това...

    Много хубав стих, много!!!
    Прегръдка!
  • Благодаря Антония!Хубава вечер!
  • Зведна вечност,събрана в една шепа думи...приказка една...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...