16.10.2010 г., 23:02

Звездна вечност

984 0 3

Мечтал ли си за островна усамотеност
 и ние двамата, облечени в слънчево сияние,
разхождаме се в пясъчна безгрижност,
 потапяме се в океанно-синя влюбеност?
Косите  ни небрежно приютили са
на вечерта самотно палавия вятър -
вестителя на обичливата ни споделеност,
и в лунната прегръдка уморени
заспиваме блажено сгушени,
под дъжд от звездна вечност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МИСИЯ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ох, колко е хубавоооо!!!
    Много нежност и лирика има тук...

    Коя жена не е мечтала за това...

    Много хубав стих, много!!!
    Прегръдка!
  • Благодаря Антония!Хубава вечер!
  • Зведна вечност,събрана в една шепа думи...приказка една...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...