Мечтал ли си за островна усамотеност
и ние двамата, облечени в слънчево сияние,
разхождаме се в пясъчна безгрижност,
потапяме се в океанно-синя влюбеност?
Косите ни небрежно приютили са
на вечерта самотно палавия вятър -
вестителя на обичливата ни споделеност,
и в лунната прегръдка уморени
заспиваме блажено сгушени,
под дъжд от звездна вечност.
© МИСИЯ All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
