jollyroger (Коста Качев)
1544 16
21 февр. 2015 г., 10:07

Звездни мемоари... 

  Поэзия » Другая
366 0 7

Звездни мемоари...

 

Във есенната вечер гледам залеза-

притихнал и неволно натъжен,

защото и Животът сам, оказа се,

ще свърши неизбежно някой ден...

 

... А сменят се сезоните в годините,

преди барута виното открих

и по-добър живота  стана с виното

макар и с него често да греших...

 

Сега, когато времето изминато

опитвам се да превъртя назад,

аз знам: понеже с любовта и виното

все пих на „екс”- съм с грехове богат,

 

но в тия „грехове” сега се връщам,

(отдавна вече опростени днес),

и искам да ги изживея същите:

на залезът с изящния финес...

 

И за това, настроен мемоарно,

живота да повторя съм готов:

отново в кафенето тротоарно

да срещна пак, и Първата любов...

 

И чувствата забравени отколе

да ме разтърсят във страстта си пак...

 

... А с вечерта- илюзия за Пролет

довява закъснелият южняк...

 

Коста Качев,

21.02.2015.

© Коста Качев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Носталгия по младост!
    Познато на всеки...
    Звезден стих си сътворил, Коста.
    С полъх на "илюзия за пролет"!
    Много, много хубаво!
  • Аплодисменти! Въпрос на смелост е, а не на възраст.
  • Всеки иска да изживее отново младоста, но уви- не може! Поздрав!
  • Със сигурност и аз бих искала да се повтаря този толкова сладък и толкова страшен живот, но времето е неумолимо, макар че самият Живот продължава... Много харесах произведението, въпреки тъгата по отишлите си години, лъха и някакво спокойствие, някаква уравновесеност, поне такова е моето усещане и виждам че е написано от майсторска ръка. Поздравления, господине и нека си остане за дълго илюзията зя Пролет!
  • Много ми хареса!
  • Разтърсвай със стихове.
  • Рано ти е още за мемоари....Но пък " Звездните " са особено хубави...
Предложения
: ??:??