21 февр. 2015 г., 10:07

Звездни мемоари...

589 0 7

Звездни мемоари...

 

Във есенната вечер гледам залеза-

притихнал и неволно натъжен,

защото и Животът сам, оказа се,

ще свърши неизбежно някой ден...

 

... А сменят се сезоните в годините,

преди барута виното открих

и по-добър живота  стана с виното

макар и с него често да греших...

 

Сега, когато времето изминато

опитвам се да превъртя назад,

аз знам: понеже с любовта и виното

все пих на „екс”- съм с грехове богат,

 

но в тия „грехове” сега се връщам,

(отдавна вече опростени днес),

и искам да ги изживея същите:

на залезът с изящния финес...

 

И за това, настроен мемоарно,

живота да повторя съм готов:

отново в кафенето тротоарно

да срещна пак, и Първата любов...

 

И чувствата забравени отколе

да ме разтърсят във страстта си пак...

 

... А с вечерта- илюзия за Пролет

довява закъснелият южняк...

 

Коста Качев,

21.02.2015.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Носталгия по младост!
    Познато на всеки...
    Звезден стих си сътворил, Коста.
    С полъх на "илюзия за пролет"!
    Много, много хубаво!
  • Аплодисменти! Въпрос на смелост е, а не на възраст.
  • Всеки иска да изживее отново младоста, но уви- не може! Поздрав!
  • Със сигурност и аз бих искала да се повтаря този толкова сладък и толкова страшен живот, но времето е неумолимо, макар че самият Живот продължава... Много харесах произведението, въпреки тъгата по отишлите си години, лъха и някакво спокойствие, някаква уравновесеност, поне такова е моето усещане и виждам че е написано от майсторска ръка. Поздравления, господине и нека си остане за дълго илюзията зя Пролет!
  • Много ми хареса!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...