21 февр. 2015 г., 10:07

Звездни мемоари...

592 0 7

Звездни мемоари...

 

Във есенната вечер гледам залеза-

притихнал и неволно натъжен,

защото и Животът сам, оказа се,

ще свърши неизбежно някой ден...

 

... А сменят се сезоните в годините,

преди барута виното открих

и по-добър живота  стана с виното

макар и с него често да греших...

 

Сега, когато времето изминато

опитвам се да превъртя назад,

аз знам: понеже с любовта и виното

все пих на „екс”- съм с грехове богат,

 

но в тия „грехове” сега се връщам,

(отдавна вече опростени днес),

и искам да ги изживея същите:

на залезът с изящния финес...

 

И за това, настроен мемоарно,

живота да повторя съм готов:

отново в кафенето тротоарно

да срещна пак, и Първата любов...

 

И чувствата забравени отколе

да ме разтърсят във страстта си пак...

 

... А с вечерта- илюзия за Пролет

довява закъснелият южняк...

 

Коста Качев,

21.02.2015.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Носталгия по младост!
    Познато на всеки...
    Звезден стих си сътворил, Коста.
    С полъх на "илюзия за пролет"!
    Много, много хубаво!
  • Аплодисменти! Въпрос на смелост е, а не на възраст.
  • Всеки иска да изживее отново младоста, но уви- не може! Поздрав!
  • Със сигурност и аз бих искала да се повтаря този толкова сладък и толкова страшен живот, но времето е неумолимо, макар че самият Живот продължава... Много харесах произведението, въпреки тъгата по отишлите си години, лъха и някакво спокойствие, някаква уравновесеност, поне такова е моето усещане и виждам че е написано от майсторска ръка. Поздравления, господине и нека си остане за дълго илюзията зя Пролет!
  • Много ми хареса!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...