Звездни мемоари...
Звездни мемоари...
Във есенната вечер гледам залеза-
притихнал и неволно натъжен,
защото и Животът сам, оказа се,
ще свърши неизбежно някой ден...
... А сменят се сезоните в годините,
преди барута виното открих
и по-добър живота стана с виното
макар и с него често да греших...
Сега, когато времето изминато
опитвам се да превъртя назад,
аз знам: понеже с любовта и виното
все пих на „екс”- съм с грехове богат,
но в тия „грехове” сега се връщам,
(отдавна вече опростени днес),
и искам да ги изживея същите:
на залезът с изящния финес...
И за това, настроен мемоарно,
живота да повторя съм готов:
отново в кафенето тротоарно
да срещна пак, и Първата любов...
И чувствата забравени отколе
да ме разтърсят във страстта си пак...
... А с вечерта- илюзия за Пролет
довява закъснелият южняк...
Коста Качев,
21.02.2015.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Коста Качев Todos los derechos reservados
