Звездни трохи за врабец прегладнял

Облаци, облаци нося в сърцето,
свили до шепа познатия свят,
пазя в душата си нежност, но ето,
бури, порои в душата кълнят.

камъче, камъче пъстро отдавна,
аз се търкалям по път и по рид.
Мина ли – псета стотици ще лавнат,
Знаят, че огън е в кремъка скрит.

Песничка, песничка аз съм. Не думи,
звездни трохи за врабец прегладнял,
нося отколе... Любов помежду ни,
звуци дъждовни и есенна жал...