Със мечти те посрещам –
искрящи от вричане.
Като светла омая
от лятна дъга.
И пристъпвам
по звездна поляна – обагрила
любовта на светулка в нощта.
Ветровете притихват
във шепот – обичани.
Буря с мълнии –
пръска дъжд от цветя.
И разлистена в злато –
нощта е тъй приказна.
Копринен атлаз е пътят
към олтара на любовта.
Тихо пее в небето,
въздишката – трепетна.
И прегръща сълзата,
родена от радостта.
Тази нощ
луната кумува – пречистена.
И орисва ни сбъдване
на тръгване към вечността.
© Таня Кирилова Все права защищены