28 июл. 2010 г., 22:01

Звездно вричане

1.2K 0 0

Със мечти те посрещам –

искрящи от вричане.

Като светла омая

от лятна дъга.

И пристъпвам

по звездна поляна – обагрила

любовта на светулка в нощта.

 

Ветровете притихват

във шепот – обичани.

Буря с мълнии –

пръска дъжд от цветя.

И разлистена в злато –

нощта е тъй приказна.

Копринен атлаз е пътят

към олтара на любовта.

 

Тихо пее в небето,

въздишката – трепетна.

И прегръща сълзата,

родена от радостта.

Тази нощ

луната кумува – пречистена.

И орисва ни сбъдване

на тръгване към вечността.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...