Със мечти те посрещам –

искрящи от вричане.

Като светла омая

от лятна дъга.

И пристъпвам

по звездна поляна – обагрила

любовта на светулка в нощта.

Ветровете притихват

във шепот – обичани.

Буря с мълнии –

пръска дъжд от цветя.

И разлистена в злато –

нощта е тъй приказна.

Копринен атлаз е пътят

към олтара на любовта.

Тихо пее в небето,

въздишката – трепетна.

И прегръща сълзата,

родена от радостта.

Тази нощ

луната кумува – пречистена.

И орисва ни сбъдване

на тръгване към вечността.