12 мая 2006 г., 16:35

Звярът

Поэзия

908 0 2

Малко брутално и нетипично за мен!

Залез,
река,
музика тиха.
Мъж
и жена,
любов ги събира.
Целувка,
прегръдка,
щастливи са те.
Без даже
да знаят,
че ще имат дете.
Но там,
във мрака,
звярът стои,
с омраза,
със ужас
ги гледа дори.
И чака
и дебна
с дъх притаен.
Със зъби,
със нокти
и празен корем.
Стъпка
по стъпка
приближава се той,
през гората,
потънала
в убийствен покой.
И писък,
и удар,
разкъсана плът,
и ето
го звярът
изяжда мъжът.
Жената
вкаменена
от ужас стои.
И плаче,
и стене,
без сълзи дори.
Но късно
е. Вече
краят дойде
стои
беззащитна
като малко дете.
И звярът
съзира я
с поглед студен.
Безмълвен,
убиващ
и невъзмутен.
Стъпка
назад
и камък я спря.
Залитна
и падна
на сухата земя.
Звярът
пристъпи
и погледна я пак.
Очите му
светнаха
в среднощния мрак.
Но обърна
се той
и закрачи назад.
Все едно
бе приключил
със своя обяд.
Скри се
в гората
във пустошта
И остави
изплашена
горката жена.
Сама,
беззащитна,
объркана тя,
побегна
и стигна
до свойта кола.
Качи се,
потегли,
без поглед назад.
А зад нея
оставаше
среднощният мрак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.