17 мар. 2007 г., 11:51

Звярът

714 1 7
В черните дебри на нощта,
тихо, в мрака зловещ,
умираше звяр, смъртоностно ранен.

Казваха, че той лош бил.
Казваха, че девици убивал.
Заклеха го сред мъки да загине.

Не знаеха, че звярът имал сърце.
Не знаеха, че той го врече...
а след това за нейното спасение
себе си на смърт обрече...

Не знаеха, че звярът имал душа.
Не знаеха как нощем разказваше
на Луната - Кралицата на нощта -
своята единствена мечта...

Не знаеха, че последното желание бе,
да зърне за миг любимите очи,
да целуне онези красиви коси...

Но, той бе чудовище...
зло... ужасно същество...
За хората бе безмилостен... убиец...
На тях той не можеше да покаже
своето сърце добро...

Те не виждаха как тежките сълзи
падаха и се губеха сред кръвта.
Те не знаеха, че той бе дал
живота си, само за да може
щастлива да е тя...

И така... в черните дебри на нощта...
загиваше сам... звяр един...
Обрекъл себе си на мрак и тъмнина...
Спасил една душа...
загиваше в името на любовта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...