28 янв. 2025 г., 09:50

Звярът от машината

388 0 0

Камък бях, вграден в стената

древна на незнаен храм.

Кралят Марко ме запрати –

над гори, морета – сам.

 

Там, където ме държеше – 

вдлъбната следа от длан.    

Силен Марко, силен беше

и с размах на великан!

 

Хората си построиха

от плътта ми свят оброк

и на Бог се поклониха –

аз потънах в сън дълбок.

 

Ала нещо ме тревожи –

чувам скърцане и стон.

Щом очи отворих, Боже,

вместо Теб – видях Мамон!

 

На площадката под мене –

паст – под златно макраме,                    

хора, чинно наредени,

горе – надпис: А-Те-Ме.

 

Що за чудо? Де е Марко?

Шарколия? Де е Бог?

Някакъв юнак от парка

иде с тротинетка Vogue.

 

Нежели ще има битка?

Дръж се, истукан, мълвя.

Момъкът протегна китка,

сведе буйна си глава

 

и безропотно я пъхна

право в змеевата паст.

Жар оттам метална лъхна,

чу се дъвчене в несвяст.

 

Ах, левентът ни погина,

си помислих съкрушен.

Под ужасна гилотина

без глава остана, в плен.

 

И дори не се опита

с тази твар да се срази –

и не гъква, и не рита…

Камъка ще просълзи!

 

Тъкмо да заплача, гледам –

звярът момъка откри.

Погледът му – жив и ведър,

а в ръцете му – пари.

 

Яхна свойта тротинетка

и запраши яко дим.

Явно бе и той на сметка!

Змеят ящен – невредим.

 

А народът се не плаши –

мирно чака своя ред

да нахрани звяра страшен

и да продължи напред.

 

Що за време, що за нрави,

се почудих. Що за власт –

в храм търговци да оставиш?

И от него аз съм част?!

 


Третото стихотворение, което участва в конкурса на издателство „Библиотека България“ „Вие пишете, ние четем“2024 с тема „Монолог на хвърления камък“, и не спечели награда.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Лилит 🇧🇬

Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза:
Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.
Йоан 8:7
Казана дума – хвърлен камък.
Народна поговорка ...
415 1 4

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....