28.01.2025 г., 9:50

Звярът от машината

381 0 0

Камък бях, вграден в стената

древна на незнаен храм.

Кралят Марко ме запрати –

над гори, морета – сам.

 

Там, където ме държеше – 

вдлъбната следа от длан.    

Силен Марко, силен беше

и с размах на великан!

 

Хората си построиха

от плътта ми свят оброк

и на Бог се поклониха –

аз потънах в сън дълбок.

 

Ала нещо ме тревожи –

чувам скърцане и стон.

Щом очи отворих, Боже,

вместо Теб – видях Мамон!

 

На площадката под мене –

паст – под златно макраме,                    

хора, чинно наредени,

горе – надпис: А-Те-Ме.

 

Що за чудо? Де е Марко?

Шарколия? Де е Бог?

Някакъв юнак от парка

иде с тротинетка Vogue.

 

Нежели ще има битка?

Дръж се, истукан, мълвя.

Момъкът протегна китка,

сведе буйна си глава

 

и безропотно я пъхна

право в змеевата паст.

Жар оттам метална лъхна,

чу се дъвчене в несвяст.

 

Ах, левентът ни погина,

си помислих съкрушен.

Под ужасна гилотина

без глава остана, в плен.

 

И дори не се опита

с тази твар да се срази –

и не гъква, и не рита…

Камъка ще просълзи!

 

Тъкмо да заплача, гледам –

звярът момъка откри.

Погледът му – жив и ведър,

а в ръцете му – пари.

 

Яхна свойта тротинетка

и запраши яко дим.

Явно бе и той на сметка!

Змеят ящен – невредим.

 

А народът се не плаши –

мирно чака своя ред

да нахрани звяра страшен

и да продължи напред.

 

Що за време, що за нрави,

се почудих. Що за власт –

в храм търговци да оставиш?

И от него аз съм част?!

 


Третото стихотворение, което участва в конкурса на издателство „Библиотека България“ „Вие пишете, ние четем“2024 с тема „Монолог на хвърления камък“, и не спечели награда.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Лилит

Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза:
Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.
Йоан 8:7
Казана дума – хвърлен камък.
Народна поговорка ...
408 1 4

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...