21 мар. 2013 г., 09:49

Звън

657 0 0

 

ЗВЪН

 

                         Честита пролет!

 

 

Не снегът се топи – от небето мъглата се стича

и тече сред тревите на сиви и сини вълни;

и звъни хоризонтът далечен от глъчката птича,

сякаш бяло сребро на небесна камбана звъни.

 

През златиста паяжина слънчев конец се провира

и пилее, опънат до скъсване, приказен звън –

тънка слънчева струна, която, докосната, свири

вдъхновена вълшебна кантата за вятър и сън.

 

И прозвънват тревите, звъни от покой тишината,

звънко пъпките пукат, зачеват дърветата плод,

и притихнал, светът синевата звъняща намята

и над всичко кристално прозвънва небесният свод.

 

А след преспите бели очите ловят пъстротата,

тя препълва зениците, грабва ни в приказен плен,

бие звънко в прозорците, светло прозвънват стъклата

– красотата звъни...

 

И откликва душата у мен.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...