ЗВЪН
Честита пролет!
Не снегът се топи – от небето мъглата се стича
и тече сред тревите на сиви и сини вълни;
и звъни хоризонтът далечен от глъчката птича,
сякаш бяло сребро на небесна камбана звъни.
През златиста паяжина слънчев конец се провира
и пилее, опънат до скъсване, приказен звън –
тънка слънчева струна, която, докосната, свири
вдъхновена вълшебна кантата за вятър и сън.
И прозвънват тревите, звъни от покой тишината,
звънко пъпките пукат, зачеват дърветата плод, ...