21.03.2013 г., 9:49

Звън

653 0 0

 

ЗВЪН

 

                         Честита пролет!

 

 

Не снегът се топи – от небето мъглата се стича

и тече сред тревите на сиви и сини вълни;

и звъни хоризонтът далечен от глъчката птича,

сякаш бяло сребро на небесна камбана звъни.

 

През златиста паяжина слънчев конец се провира

и пилее, опънат до скъсване, приказен звън –

тънка слънчева струна, която, докосната, свири

вдъхновена вълшебна кантата за вятър и сън.

 

И прозвънват тревите, звъни от покой тишината,

звънко пъпките пукат, зачеват дърветата плод,

и притихнал, светът синевата звъняща намята

и над всичко кристално прозвънва небесният свод.

 

А след преспите бели очите ловят пъстротата,

тя препълва зениците, грабва ни в приказен плен,

бие звънко в прозорците, светло прозвънват стъклата

– красотата звъни...

 

И откликва душата у мен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...