Звън
Не ме измъчвай поне този път.
Ще бързаш да излезеш през вратата,
а аз ще те очаквам в съня и ще въздишам дълго под синевата...
Звъниш право в моето сърце,
после бягаш и с приятели отиваш.
Така сигурно чувстваш се добре - да си играеш с мен без да ме помилваш....
Без съвест блажено да заспиваш.
В този звън се крие безсилие, вина.
Караш ме подир теб да тичам.
Или си сломен от своята самота.
И на въпроси без отговори напразно ме обричаш.
Колко още искаш да ме изтезаваш?
Тъгата в тялото честичко крещи...
Разбери - мене няма как да притежаваш.
Затуй не споменавай името Вероника дори.
Върви напред и не се обръщай...при мене вече да се спираш няма смисъл.
Емоциите ми бурни в пепел не превръщай.
С черни букви твоята орис някой е написал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Veronika Mihova Все права защищены
