VeronikaMihova (Veronika Mihova)
20 53
Aug 3, 2022, 3:59 PM  

Звън 

  Poetry » Love, Other
366 2 2

Не ме измъчвай поне този път.

Ще бързаш да излезеш през вратата,

а аз ще те очаквам в съня и ще въздишам дълго под синевата...

 

Звъниш право в моето сърце,

после бягаш и с приятели отиваш.

Така сигурно чувстваш се добре - да си играеш с мен без да ме помилваш....

Без съвест блажено да заспиваш.

 

В този звън се крие безсилие, вина.

Караш ме подир теб да тичам.

Или си сломен от своята самота.

И на въпроси без отговори напразно ме обричаш.

 

Колко още искаш да ме изтезаваш?

Тъгата в тялото честичко крещи...

Разбери - мене няма как да притежаваш.

Затуй не споменавай името Вероника дори.

 

Върви напред и не се обръщай...при мене вече да се спираш няма смисъл.

Емоциите ми бурни в пепел не превръщай.

С черни букви твоята орис някой е написал.

 

 

 

 

 

 

© Veronika Mihova All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??