Звъни, звъни звънче,
сбирай ни за в час,
и нищо, че сме тъй далече,
зад реки и планини,
името ти свято ний
с гордост ще мълвим!
Звъни, звъни звънче,
сбирай ни сега,
като птички лекокрили
гнездо ще свием в твоето сърце,
за да ни връща там,
мириса на топъл хляб
и цъфнал слънчоглед!
Посветено на ПБНУ,,Родина,, гр. Малага Испания
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бонка Василева Все права защищены
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
