Звъни, звъни звънче,
сбирай ни за в час,
и нищо, че сме тъй далече,
зад реки и планини,
името ти свято ний
с гордост ще мълвим!
Звъни, звъни звънче,
сбирай ни сега,
като птички лекокрили
гнездо ще свием в твоето сърце,
за да ни връща там,
мириса на топъл хляб
и цъфнал слънчоглед!
Посветено на ПБНУ,,Родина,, гр. Малага Испания
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бонка Василева Todos los derechos reservados
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
