Звъни, звъни звънче,
сбирай ни за в час,
и нищо, че сме тъй далече,
зад реки и планини,
името ти свято ний
с гордост ще мълвим!
Звъни, звъни звънче,
сбирай ни сега,
като птички лекокрили
гнездо ще свием в твоето сърце,
за да ни връща там,
мириса на топъл хляб
и цъфнал слънчоглед!
Посветено на ПБНУ,,Родина,, гр. Малага Испания
© Бонка Василева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
