Звъни, звъни звънче,
сбирай ни за в час,
и нищо, че сме тъй далече,
зад реки и планини,
името ти свято ний
с гордост ще мълвим!
Звъни, звъни звънче,
сбирай ни сега,
като птички лекокрили
гнездо ще свием в твоето сърце,
за да ни връща там,
мириса на топъл хляб
и цъфнал слънчоглед!
Посветено на ПБНУ,,Родина,, гр. Малага Испания
© Бонка Василева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
