Зъби

Всичко в устата ми пулсира и не спира,

боли ме зъб, до зъб, до зъб... и така сме всеки ден.

На нервно окончание, до зъболекаря се препарирам,

а междувременно се гърча, без аналгина вътре в мен.

Нямам повод за усмивки, докато плюя кръв в мивката,

иронично е, но се боря неистово с храната ми.

Истерично се присещам за шумовете от машинката

и претреперваме заедно,с тридесет и двамата в устата ми.

А Феята на зъбките, нея да я вземат мътните.

Зъбите ми падат във войната с микробите.

Като пациент съм от най-скъпите, към кътните...

... пети, горе вляво... направо не е за говорене...

Но лечението започна, вече много съм набрал

и съм малко по-добре от зле, на степен.

От време в болки вече съм се пропилял

                                   и с всеки изминал ден съм все по-малко обременен.