Зън, зън, зън
Зън,зън,зън чувам далечен камбанен звън.
Тиха нощ,звезди искрят..тишина...
и пак зън,зън,зън ,Боже игра на светлини!
Мираж,копнеж за пробуждане,вековно!?
Няма полъх е,и ни пробужда за дело ново.
Къде са вярата,надеждата и любовта?
Нима се скитат непознати в мрака,
и пак камбаните звънят!За какво.
Герой отдавна вече няма...
Само хиени глозгат този свят.
Вълчиците с време спряха в лунното
небе да вият...защото им вминяват страх.
Химн...отдавна,позабравен...
Мила ,Родино къде си ти!?
Сълзи,Народа ни пролива...
но тихо защото се страхува от беди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
