Зън, зън, зън
Зън,зън,зън чувам далечен камбанен звън.
Тиха нощ,звезди искрят..тишина...
и пак зън,зън,зън ,Боже игра на светлини!
Мираж,копнеж за пробуждане,вековно!?
Няма полъх е,и ни пробужда за дело ново.
Къде са вярата,надеждата и любовта?
Нима се скитат непознати в мрака,
и пак камбаните звънят!За какво.
Герой отдавна вече няма...
Само хиени глозгат този свят.
Вълчиците с време спряха в лунното
небе да вият...защото им вминяват страх.
Химн...отдавна,позабравен...
Мила ,Родино къде си ти!?
Сълзи,Народа ни пролива...
но тихо защото се страхува от беди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
