4 июл. 2009 г., 00:06

Зърната на живота

883 0 8

Зърната на живота

 

Корем, изпълнен от наслада,

заобля женската душа

и твърдостта ù притъпява -

подготвя майката добра.

 

Пулс в пулс, сърце в сърце -

щастливо сбъднато природно чудо,

и зароденото дете

жената заобиква лудо.

 

Расте животът непонятно -

как в прелестното тяло

разлива се и прави място

за новото начало.

 

Прегърнал женското сърце,

възбуден изгревът рисува.

С неповторими цветове

горещи страсти го целуват.

 

Оставил своя пламнал поглед

на женските гърди с охота.

Разцъфнали цветя отпред

върху зърната на живота.

 

Родила в мъки неусетно

девойката свенлива -

жена красива, многоцветна

и майчински щастлива.

 

Дъх вляла с майчина целувка

в отрочето си малко.

Прегърнала го със милувка,

закърмила го сладко.

 

С любов, която не познава

коварството и ревността.

И безрезервно се дарява

от майка на деца.

 

Любов, която не се връща -

забравен бумеранг в целта,

но след години пак обгръща

щастливо техните деца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Борисов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Физически, психически, фактически, практически - всякак! Празнувам рожден ден на тази дата. За това и ме развълнува толкова съвпадението. А напълно "Независима" не помня да съм била някога. Струва ми се, че това понятие в съвършен вид е само... понятие
  • Благодаря ти Люсил!!! Физически ли си "Роден(а) на 4-ти юли" или тогава си обявила Независимостта! Като БГ продукт... предполагам, че е първото!
  • Тези дни чета си някак мълчаливо...
    Но тук съм впечатлена толкоз живо,
    че не съумях да задържа словата.
    Това "рождение" е писано на моята рождена дата!
  • ^^^ Чуден стих! Много топъл и мил! Но на финала - мисля, че тази любов се връща многократно!!!
  • Браво!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....