Jul 4, 2009, 12:06 AM

Зърната на живота

  Poetry
882 0 8

Зърната на живота

 

Корем, изпълнен от наслада,

заобля женската душа

и твърдостта ù притъпява -

подготвя майката добра.

 

Пулс в пулс, сърце в сърце -

щастливо сбъднато природно чудо,

и зароденото дете

жената заобиква лудо.

 

Расте животът непонятно -

как в прелестното тяло

разлива се и прави място

за новото начало.

 

Прегърнал женското сърце,

възбуден изгревът рисува.

С неповторими цветове

горещи страсти го целуват.

 

Оставил своя пламнал поглед

на женските гърди с охота.

Разцъфнали цветя отпред

върху зърната на живота.

 

Родила в мъки неусетно

девойката свенлива -

жена красива, многоцветна

и майчински щастлива.

 

Дъх вляла с майчина целувка

в отрочето си малко.

Прегърнала го със милувка,

закърмила го сладко.

 

С любов, която не познава

коварството и ревността.

И безрезервно се дарява

от майка на деца.

 

Любов, която не се връща -

забравен бумеранг в целта,

но след години пак обгръща

щастливо техните деца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Физически, психически, фактически, практически - всякак! Празнувам рожден ден на тази дата. За това и ме развълнува толкова съвпадението. А напълно "Независима" не помня да съм била някога. Струва ми се, че това понятие в съвършен вид е само... понятие
  • Благодаря ти Люсил!!! Физически ли си "Роден(а) на 4-ти юли" или тогава си обявила Независимостта! Като БГ продукт... предполагам, че е първото!
  • Тези дни чета си някак мълчаливо...
    Но тук съм впечатлена толкоз живо,
    че не съумях да задържа словата.
    Това "рождение" е писано на моята рождена дата!
  • ^^^ Чуден стих! Много топъл и мил! Но на финала - мисля, че тази любов се връща многократно!!!
  • Браво!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...