Зърната на живота
Корем, изпълнен от наслада,
заобля женската душа
и твърдостта ù притъпява -
подготвя майката добра.
Пулс в пулс, сърце в сърце -
щастливо сбъднато природно чудо,
и зароденото дете
жената заобиква лудо.
Расте животът непонятно -
как в прелестното тяло
разлива се и прави място
за новото начало.
Прегърнал женското сърце,
възбуден изгревът рисува.
С неповторими цветове
горещи страсти го целуват.
Оставил своя пламнал поглед
на женските гърди с охота.
Разцъфнали цветя отпред
върху зърната на живота.
Родила в мъки неусетно
девойката свенлива -
жена красива, многоцветна
и майчински щастлива.
Дъх вляла с майчина целувка
в отрочето си малко.
Прегърнала го със милувка,
закърмила го сладко.
С любов, която не познава
коварството и ревността.
И безрезервно се дарява
от майка на деца.
Любов, която не се връща -
забравен бумеранг в целта,
но след години пак обгръща
щастливо техните деца.
© Борис Борисов All rights reserved.