4.07.2009 г., 0:06

Зърната на живота

887 0 8

Зърната на живота

 

Корем, изпълнен от наслада,

заобля женската душа

и твърдостта ù притъпява -

подготвя майката добра.

 

Пулс в пулс, сърце в сърце -

щастливо сбъднато природно чудо,

и зароденото дете

жената заобиква лудо.

 

Расте животът непонятно -

как в прелестното тяло

разлива се и прави място

за новото начало.

 

Прегърнал женското сърце,

възбуден изгревът рисува.

С неповторими цветове

горещи страсти го целуват.

 

Оставил своя пламнал поглед

на женските гърди с охота.

Разцъфнали цветя отпред

върху зърната на живота.

 

Родила в мъки неусетно

девойката свенлива -

жена красива, многоцветна

и майчински щастлива.

 

Дъх вляла с майчина целувка

в отрочето си малко.

Прегърнала го със милувка,

закърмила го сладко.

 

С любов, която не познава

коварството и ревността.

И безрезервно се дарява

от майка на деца.

 

Любов, която не се връща -

забравен бумеранг в целта,

но след години пак обгръща

щастливо техните деца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Физически, психически, фактически, практически - всякак! Празнувам рожден ден на тази дата. За това и ме развълнува толкова съвпадението. А напълно "Независима" не помня да съм била някога. Струва ми се, че това понятие в съвършен вид е само... понятие
  • Благодаря ти Люсил!!! Физически ли си "Роден(а) на 4-ти юли" или тогава си обявила Независимостта! Като БГ продукт... предполагам, че е първото!
  • Тези дни чета си някак мълчаливо...
    Но тук съм впечатлена толкоз живо,
    че не съумях да задържа словата.
    Това "рождение" е писано на моята рождена дата!
  • ^^^ Чуден стих! Много топъл и мил! Но на финала - мисля, че тази любов се връща многократно!!!
  • Браво!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...