4.07.2009 г., 0:06

Зърната на живота

886 0 8

Зърната на живота

 

Корем, изпълнен от наслада,

заобля женската душа

и твърдостта ù притъпява -

подготвя майката добра.

 

Пулс в пулс, сърце в сърце -

щастливо сбъднато природно чудо,

и зароденото дете

жената заобиква лудо.

 

Расте животът непонятно -

как в прелестното тяло

разлива се и прави място

за новото начало.

 

Прегърнал женското сърце,

възбуден изгревът рисува.

С неповторими цветове

горещи страсти го целуват.

 

Оставил своя пламнал поглед

на женските гърди с охота.

Разцъфнали цветя отпред

върху зърната на живота.

 

Родила в мъки неусетно

девойката свенлива -

жена красива, многоцветна

и майчински щастлива.

 

Дъх вляла с майчина целувка

в отрочето си малко.

Прегърнала го със милувка,

закърмила го сладко.

 

С любов, която не познава

коварството и ревността.

И безрезервно се дарява

от майка на деца.

 

Любов, която не се връща -

забравен бумеранг в целта,

но след години пак обгръща

щастливо техните деца.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Физически, психически, фактически, практически - всякак! Празнувам рожден ден на тази дата. За това и ме развълнува толкова съвпадението. А напълно "Независима" не помня да съм била някога. Струва ми се, че това понятие в съвършен вид е само... понятие
  • Благодаря ти Люсил!!! Физически ли си "Роден(а) на 4-ти юли" или тогава си обявила Независимостта! Като БГ продукт... предполагам, че е първото!
  • Тези дни чета си някак мълчаливо...
    Но тук съм впечатлена толкоз живо,
    че не съумях да задържа словата.
    Това "рождение" е писано на моята рождена дата!
  • ^^^ Чуден стих! Много топъл и мил! Но на финала - мисля, че тази любов се връща многократно!!!
  • Браво!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...