ЗЮМБЮЛНО СИНЬО СПОКОЙСТВИЕ
В този цвят - спокоен, дълготраен,
със аромат на мека тишина,
от Бог за теб единствено създаден -
се моли достолепната жена.
Сякаш като с пламъчета сини
страстта разстила нежния воал.
Поглъща ме - а няма и причина,
щом дишам със любов да бъда цял.
С чувства ще те галя, за да мога
да пия от недрата на плътта,
за да усетиш моят огън,
запален от сълза на радостта.
Зюмбюлче мое - дъх на боговете,
във мене ще разтикаш самотата!
Какво не може пролетното цвете,
родено от смеха на топлината?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
