ЗЮМБЮЛНО СИНЬО СПОКОЙСТВИЕ
В този цвят - спокоен, дълготраен,
със аромат на мека тишина,
от Бог за теб единствено създаден -
се моли достолепната жена.
Сякаш като с пламъчета сини
страстта разстила нежния воал.
Поглъща ме - а няма и причина,
щом дишам със любов да бъда цял.
С чувства ще те галя, за да мога
да пия от недрата на плътта,
за да усетиш моят огън,
запален от сълза на радостта.
Зюмбюлче мое - дъх на боговете,
във мене ще разтикаш самотата!
Какво не може пролетното цвете,
родено от смеха на топлината?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
