6 февр. 2022 г., 20:52

На по разговор с баба (1) 

  Проза
558 4 0

Обаждам се на баба.

Плача, викам по телефона, че цветето ми е загинало.

Че няма да си купувам повече саксии.

Че хвърлям прекалено много грижи, внимание и енергия, пък то накрая пак умира.

Хлипам й с глас

(даже аз не си разбирам думите, не знам как тя успява).

 

Баба въздъхва и със спокоен тон ми казва:

- Най-дребните неща ще разбият сърцето ти най-тежко, затова... изплачи си морето.

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??