С не малко хъс, безбожно къс,
животът ни събира и разделя.
Посипва с пепел. Слага кръст.
Върти и нас, и сляпата неделя.
Връз белезите на простените неща
личат следи от споделените ни думи,
с които все приспиваме в нощта
съмненията си преди да ги погубим.
Навярно виден учен след години,
орисан да изследва битието,
в ръцете си с възхита ще върти
на нашето приятелство сърцето.