MariyaGrigorova

Внимавай къде е вниманието!

Ако знаеш кой си, ще знаеш, че не можеш да се отречеш от себе си.

Човек през себе си минава, друг път няма.

Избранные произведения

  • Листо на вятъра - 2

    Проза » Повести и романы   114  Мая вече си беше намерила работа в някакво списание в Ню Йорк – спортно списание. Отначало не спирах да се смея, някак не можех да събера Мая и спорт в едно изречение, камо ли в един офис, а съвсем не можех да си представя името ѝ под такава статия. Всъщност баща ѝ беше съдействал, той живееше там о ...
  • Листо на вятъра

    Книги   261 
  • Листо на вятъра - 6

    Проза » Повести и романы   98  Имам нужда да се откъсна от тях двамата. Какво си въобразява Мейс, че съм с този ли? Затова ли му се подиграва? Вземам си от някакви хапки, с надеждата че няма да ме изненадат неприятно. Не ми харесват особено, но стават. Ягоди, ооу! Представям си градината на баба, аз съм мъничка, като клекна в яго ...
  • Листо на вятъра - 11

    Проза » Повести и романы   68  – Здравей! – гласът му е плътен и нисък.
    – Здравей! – сколасвам и дотук. Но и Мейс мълчи. Кажи нещо, че се запалих и умирам!
    – Събудих ли те?
    – Миех си зъбите, затова.
    Малоумна ли съм? Отново мълчание, а в него нишката през телефоните се удебелява и ме стяга за гърлото. ...
  • Листо на вятъра - 5

    Проза » Повести и романы   88  Пред входа беше паркирана същата кола. Пътувахме дълго и се почудих, ако не ме върнат, как ли щях да се прибера. Шофьорът ме качи до последния етаж в една много висока сграда.
    Посрещна ме красива жена, която реших, че е нещо като персонал, защото бе много вежлива, а зад нея стоеше друга, облечена по ...

Ещё произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.