MariyaGrigorova

Внимавай къде е вниманието!

Ако знаеш кой си, ще знаеш, че не можеш да се отречеш от себе си.

Човек през себе си минава, друг път няма.

Избрани произведения

  • Листо на вятъра - 2

    Проза » Повести и романи   69  Мая вече си беше намерила работа в някакво списание в Ню Йорк – спортно списание. Отначало не спирах да се смея, някак не можех да събера Мая и спорт в едно изречение, камо ли в един офис, а съвсем не можех да си представя името ѝ под такава статия. Всъщност баща ѝ беше съдействал, той живееше там о ...
  • Листо на вятъра

    Книги   110 
  • Листо на вятъра

    Проза » Повести и романи   128  Стисках чашата с кафе в мразовитата утрин, опитвайки се да открадна част от топлината ѝ за посинелите си от студ пръсти. Можех да се измия и с топла вода, но студената ме разсънва, опъва кожата на лицето и веднага отрезвява от всеки остатък на последния сън. Честно, точно тази сутрин предпочитах да ...
  • Листо на вятъра - 6

    Проза » Повести и романи   39  Имам нужда да се откъсна от тях двамата. Какво си въобразява Мейс, че съм с този ли? Затова ли му се подиграва? Вземам си от някакви хапки, с надеждата че няма да ме изненадат неприятно. Не ми харесват особено, но стават. Ягоди, ооу! Представям си градината на баба, аз съм мъничка, като клекна в яго ...
  • Листо на вятъра - 8

    Проза » Повести и романи   36  – Нямам ти телефона дори.
    Той бъзика ли се с мен? Не, подиграва се откровено. Как да изляза от ситуацията? Давам му самия телефон, а той се смее, вероятно мисли, че се шегувам.
    – Не, на буквата М намери моя, аз не го помня. Ще проверя отвътре как се затваря.
    Сигурно ще се свърже с мен да обсъдим про ...

Още произведения  »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.