Сторичко.бг
Здравейте, пишещо-четящи хора! Може да се каже, че съм автор новак, написах първия си разказ в началото на 2019-а.
Все си казвах, че няма смисъл, и че има купища, тонове пишещи, а сравнително малко четящи.
Също, че ще се съм поредният графоман, че всичко вече е написано, казано, и от усилието ми не би имало полза за никого.
И докато разсъждавах над темата - колко е важно да бъдеш сериозен в заниманията си, всеки път се отказвах
Докато един ден...
Събудих се и осъзнах, че не съм център на света, и не само, че не съм център, но, че светът има милиарди центрове, точно толкова, колкото хората, а навярно и животните, ако ги разбирахме.
Това беше във времена, в които възприемах себе си сериозно, като човек, който трябва да е успешен, мислене, внушено ми от среда, родители, медии или - Бог знае откъде.
После взех, че пораснах, и осъзнах колко незначими са хората един за друг и каква илюзия е успехът.
И тогава си казах, че никой няма да е потърпевш от неуспеха ми като автор, защото едва ли някой ще разбере за него. Също и, че няма да сторя никому зло, ако запиша нещата, които мислено изграждах в годините.
И така – образи, хора, лица, събития, случки, фрагменти от моменти, започнах да ги пренасям върху празните файлове и да ги споделям.
Животът се оказа прост, когато изискването за успех не те притиска в ъгъла и не ти внушава задължение за значимост.
Избранные произведения
Само това чувах – “ти си добре, нея да пазиш, тя сама няма да се оправи“. Задължения, отговорности, от шестгодишна съм ви длъжна.
Аз ли съм виновна, ...
Нямам такива бръчки, сенки пък съвсем, ами тая гуша?
Този ще му хвана апарата и ще му го набутам…, да не казвам къде!
Пък може и така да си изглеждам, кой знае?!
Някой да ми обясни как става така – до преди година се обръщаха към мен ...
Каква е тая мания, така и не разбрах?! Никога не съм разбирал жаждата за слава – не тежи ли: да те гледат, да те спират по улиците, да те поздравяват?
Откакто завърших техникума по електроника не съм имал д ...
Познавах го бегло - обща екскурзия в Гърция, нищо особено – чист и е ...
Даже като са ме намерили е било празник, ама стар. Точно на 9-и септември, една от старите възпитателки, отдавна не работи тук, ме е намерила пред вратата на Дома.
Не са видели кой ме е оставил, по тъмно ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
