Сторичко.бг

Здравейте, пишещо-четящи хора!  Може да се каже, че съм автор новак, написах първия си разказ в началото на 2019-а.

Все си казвах, че няма смисъл, и че има купища, тонове пишещи, а сравнително малко четящи.

Също, че ще се съм поредният графоман, че всичко вече е написано, казано, и от усилието ми не би имало полза за никого.

И докато разсъждавах над темата - колко е важно да бъдеш сериозен в заниманията си, всеки път се отказвах

Докато един ден...

Събудих се и осъзнах, че не съм център на света, и не само, че не съм център, но, че светът има милиарди центрове, точно толкова, колкото хората, а навярно и животните, ако ги разбирахме.

Това беше във времена, в които възприемах себе си сериозно, като човек, който трябва да е успешен, мислене, внушено ми от среда, родители, медии или - Бог знае откъде.

После взех, че пораснах, и осъзнах колко незначими са хората един за друг и каква илюзия е успехът.

И тогава си казах, че никой няма да е потърпевш от неуспеха ми като автор, защото едва ли някой ще разбере за него.  Също и, че няма да сторя никому зло, ако запиша нещата, които мислено изграждах в годините.

И така – образи, хора, лица, събития, случки, фрагменти от моменти, започнах да ги пренасям върху празните файлове и да ги споделям.

Животът се оказа прост, когато изискването за успех  не те притиска в ъгъла и не ти внушава задължение за значимост.

 

 

Selected works
39 results
Стига де, не изглеждам така, това не е вярно – снимките са пипани.
Нямам такива бръчки, сенки пък съвсем, ами тая гуша?
Този ще му хвана апарата и ще му го набутам…, да не казвам къде!
Пък може и така да си изглеждам, кой знае?!
Някой да ми обясни как става така – до преди година се обръщаха към мен ...
  1082  43 
Стой до сестра ти, помагай на сестра ти, как е сестра ти - изреченията, белязали детството ми. Не бях дете аз, гледач бях - чудете се после защо бягам.
Само това чувах – “ти си добре, нея да пазиш, тя сама няма да се оправи“. Задължения, отговорности, от шестгодишна съм ви длъжна.
Аз ли съм виновна, ...
  968  42 
И като млада беше същата, но сякаш ангажиментите я държаха. Децата я обсебваха, сега зацикли.
Каква е тая мания, така и не разбрах?! Никога не съм разбирал жаждата за слава – не тежи ли: да те гледат, да те спират по улиците, да те поздравяват?
Откакто завърших техникума по електроника не съм имал д ...
  418  14 
Историята може да ви прозвучи налудно, но ви уверявам, че е напълно реална. Мрачен човек съм, без въображение, не умея да измислям, но случи ли ти се нещо такова, започваш да вярваш в невероятното, та чак да се питаш за по-нататък.
Познавах го бегло - обща екскурзия в Гърция, нищо особено – чист и е ...
  411  15 
Върви ми, винаги ми е вървяло. Така съм родена ли, не знам, но лош ден в живота си не съм имала.
Даже като са ме намерили е било празник, ама стар. Точно на 9-и септември, една от старите възпитателки, отдавна не работи тук, ме е намерила пред вратата на Дома.
Не са видели кой ме е оставил, по тъмно ...
  212  12 
Random works
: ??:??