SARNE42 (Елена Димова)
57 488
16 окт. 2010 г., 20:25

04. Ай ги делим 

  Проза
1440 0 5

 

 

АЙ ГИ ДЕЛИМ

 

              Дъщерята на един българин се омъжила за турче. Зетят и тъстът обичали да ходят да ловят риба. Един ден отишли на близкия язовир и цял ден ловили, но уловили само една рибка. На зетя му писнало, че нищо не уловили и казал:

          - Ай ги делим.

          - Какво ще делим, та ние хванахме само една малка рибка. – засмял се тъстът.

          - Казах ти на турски, да си вървим, а не да делим рибата.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Елена Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ох, добре, ясно. Разбирам какво искаш да ми кажеш, но спри да се хвалиш с това, че си доктор на математическите науки. И аз съм била 3 години подред на първо място по математика от цялата област, но не се изтъквам с това на всеки написан коментар! И по твоята логика щом малките деца не могат и не трябва да пишат за големите (техните чувства и т.н.) то и възрастните като теб не трябва да пишат приказки за малките деца. Отговори ми с каквото искаш, аз бях до тук!
  • Баща ми идва в България през 1924 година. Предполагам, че тези приказки са се разказвали в неговото село.
    Ай ги делим - е истински случай. Тъстът е моят брат Димо, а зетят е неговият зет. Когато го разказваха двамата ми прозвуча като приказка и затова я включвам в поредицата.
    Сестра ми ми припомни много от приказките и в продължение на 2 години успях да си припомня доста / около 10 /. Но аз пиша трудно. В продължение да 2 години изглаждах текста. Сега смятам пак да направя книжка и да събера всички намерени приказки до тук. Тираж за домашно ползване и приятели.
    Когато сеехме в нашето малко ранчо, съвети получавахме от баща ми, който има само 3 клас образование. Той знаеше повече от написаното в учебника, който ползвах. С приказката за лещата, той приятно ме изненада. От тази приказка се разбира, кога се сее пшницата и кога лещата и за колко време са готови за прибиране.
  • Чудесни са и новите приказки, Сърне!
    А ако не бяха чудесни, те нямаше и как да просъществуват толкова дълго време! Защото кога ли мислиш че са създадени?
    Толкова са хубави и мъдри, и такава наблюдателност има в тях, и такива хрумки, и такова чувство за хумор!
    Понеже и моят баща знаеше много такива приказки, зная и как се разказваха, как служеха за оживяване на разговорите, за предаване чрез тях на знания и поуки.
    Много се радвам, че отново публикуваш, и за колкото приказки се сетиш, публикувай ги. Мястото им е и тука!
    Приказките за лещата, за ваденето на месечината и "Ай ги делим" много ми харесаха - никоя от тях не знаех.
    Приказката за гърнето, което уж родило гърненце, е известна и от приказките за Настрадин Ходжа - как излъгал неуслужливия си и алчен съсед - поискал му казана, а му го върнал с менче; и след като съседът му "повярвал" и прибрал менчето, пак му поискал казана, но този път Настрадин Ходжа изобщо не му го върнал, като казал, че казанът е умрял.
    За това пък, че уж взел гърнето да си мери жълтиците, има приказка за Хитър Петър - той поискал от комшията си шиника, но не му казал какво иска да мери. Любопитният му съсед залепил на дъното на шиника малко смола, за да залепне за нея това, което Хитър Петър ще мери; а Хитър Петър видял смолата и залепнал за нея един грош - уж че е мерил парите си. И т.н.
    Но с това съвсем не омаловажавам приказката - напротив, много е интересно как са я знаели и са я разказвали хората, как са я донагласявали и обяснявали!
    Публикувай - тези неща са и много интересни, и не трябва да се забравят и да изчезнат!
  • Да, моето момиче, разбрах, че много разбираш от нещата на живота, но не разбрах защо говориш за умиране от любов. Един доктор на математическите науки е глупак пред дете на 13 години, като тебе. Приемам, но не знам със знанията, които имаш каква съдба те очаква.
  • това ми се струва глупаво и със сигурност мястото му не е тук! ..
Предложения
: ??:??