16 сент. 2010 г., 21:06

15-ти септември без теб

1K 0 2
1 мин за четене

Днес, точно преди 6 години... първата среща, незабравимата. 15-ти септември пред вратите на училището... Аз бях там и ти беше. Погледите ни се срещнаха за първи път. И всичко беше красиво, бяхме щастливи. Ти ми помогна да разбера какво е щастие, след време разбрах какво е и болка. И може би една малка част от мен ти е благодарна за това, че ме научи да обичам истински. Макар и несъзнателно, ти ми помогна да опозная другата част на живота, непознатата за мен, допреди 3 години. Останалата част те проклина, задето обърка живота ми, задето го разпиля като прах и прашинките полетяха в различни посоки. Както и душата ми, която се дели на хиляди части, търсещи теб.

Къде да те намеря? Делят ме километри от мястото, където си ти, но спомените ми са още тук, в сърцето ми. И винаги ще си останат там. Преди любовта ми към теб беше детинска, отначало дори не можех да кажа, че е любов. Но с времето разбрах какво е истинска любов, изпитвайки я към теб. И сега съм тук, далеч от теб. Вече сладката ти усмивка не ме посреща в двора на училището, готова да ме хване за ръка и заедно да влезем вътре, където прекарвахме цялото си време заедно, където бе нашият дом. Не. Вече те няма и рано или късно ще трябва да свикна с липсата ти. Защото може би ние не сме създадени един за друг или просто сега не ни е писано да сме заедно. Не знам. И никога няма да разбера, сигурна съм. Просто ще продължа да се надявам през някой бъдещ 15-ти септември да те видя отново там, където стоеше преди. Да те видя отново засмян и изпълнен с любов, дори тази любов да не е за мен. Тогава ще бъда отново щастлива, ще те хвана за ръка и заедно ще пристъпим прага, както когато бяхме деца.

Обичам те и не искай от мен да те забравя, защото никога няма да го направя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомира Герова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти много! Хубаво е да знам, че има хора, които ме подкрепят. Отново ти благодаря
  • Тъжно, напомня ми на когато бях в подобна ситуация.
    Нормално е на 13 да приемаш всичко много дълбоко и лично, и да го преживяваш дълго време.
    Не се притеснявай, първата любов е винаги незабравима, но никога последна!
    Харесва ми, че пишеш искрено и от сърце. Ще чакам нови неща от теб.
    Дерзай!

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...