3 глава
В същото време, на няколко хиляди километра от Ел Ей, един мъж, около 30-годишен, приглаждаше едва наболата си брада, докато съзерцаваше безизразния хоризонт.
- Итън! - извика един от моряците на кораба с ясен индиански акцент.
Мъжът отклони погледа си от морската шир и попита закачливо:
- Какво има, Хуалапай? Не можете да се справите без чаровния си и опитен капитан?
- Ами, старият Маркус казва, че се задава буря.
- Предполагам, че това е лошо. - каза Итън, без обаче да показва с нещо, че е разтревожен.
- Капитане, ти знаеш, че старият Маркус никога не греши.
- Хуалапай, много се тревожиш! - смъмри го Итън. - Нали не смяташ, че твоят капитан не се е погрижил за това?
- Но те от къде знаеше за бурята?
- Просто обмислям нещо от известно време. Нещо, което ще облекчи живота на всички ни. - извика капитанът въодушевено.
Хуалапай го гледаше все така озадачено и неразбиращо. Когато Итън осъзна, че индианския моряк не е прозрял намеренията му, въздъхна и поясни: ...