Понякога човек трябва да се обърне, за да разбере, че зад него няма нищо.

Понякога трябва да погледнем залеза, за да разберем, че изгрева не си струва.

Понякога трябва да отворим очи, преди да ги затворим.

Понякога е нужно само да ти изкрещят истината в лицето.

Понякога осъзнаваш всичко в един миг, а друг път с векове отказваш да приемеш станалото.

Понякога боли прекалено силно.

Понякога разбираш, че смисълът се е превърнал в безсмислица, а очакванията, надеждите и действителността са просто измама.

Понякога просто спира да ти пука.

Понякога заспиваш облян в сълзи, а друг път просто не успяваш да спуснеш клепачи.

Понякога осъзнаваш колко безсмислен и безцелен, колко мръсен и безпредметен е животът, струва ти се, че няма проблем да го загубиш и въпреки това ти се живее, живее ти се, живее ти се до болка...

26.12.2015