...
Казваш, че трябва да съхраня ножа. Онзи, който извадих от гърба си. Приятелският. Да го сложа на тоалетката си и да го виждам всеки път, когато се изправя пред огледалото, за да видя очите на жената, която със сълзите си отми собствената си кръв по този нож
Не мисля!
Защото ще го виждам постоянно и в транс ще шепна: "Не въвеждай ме в изкушение...", а е известно, че колкото повече бягаш от изкушенията, толкова повече те настигат... И в някой ведър, изпълнен с ухания и прелестни звуци ден, ще взема ножа във вече заякналата си ръка, ще намеря подходящия момент и ще го забия в приятелския гръб. "Нищо лично! Просто ти връщам жеста" Колко гадно звучи, нали? Но не това ме спира, а мисълта, че удряйки, ще видя белезите. Онези, оставени върху приятелския гръб от други приятели и... Мамка му! Няма да съм различна! Ще съм като тях... като него...
Затова го изхвърлих. Беше красив нож, уникален и скъп, защото беше от приятел...
Не въздишай. Знам, непокорна съм, а и трябва да си пазя гърба.
А и онзи белег между плешките ми е достатъчен спомен... от един приятел!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Иванова Все права защищены
