Съвест
Това, което изпитвам, качвайки се по стълбите, е досада или по-скоро раздразнение. Защо приех поканата? Какво толкова? Някаква нова козметична серия на никому неизвестна фирма. Хм! Може и да е известна... на мен - не е. Той взел две покани - за съпругата си и за мен. Това е то! Причината! Приех я заради неговата грижовност, а не че си падам по помади. Току що се разделихме, още пазя топлината на тялото му, а парфюма ми... е, това се казва унисекс - парфюм.
Залата на ресторанта е претъпкана с жени. И... О, Господи! Какво виждам? Официални тоалети като за прием... Инстинкта ми за самосъхранение изревава като ранено животно, но нали съм упорита... тръгвам смело през залата в своя семпъл ежедневен костюм. Все едно някой ме шиба с бухалка през краката, вървя на синкопи и се оглеждам за някое спасително празно място. Като че ли като седна вече няма да забелязвам десетките скимтящи, грачещи, ръмжащи и мяукащи същества. Идва ми да измуча или да изблея... няма значение какво, просто да и ...