* * *

29 мар. 2008 г., 21:37

Проза » Другие

859 0 2

Беше малко пространство.
Нямаше никого.
Стъмваше се.
Мъничката стаичка ухаеше на люляк.
Стените бяха бледолилави и гладки.
Върху тях нямаше нищо.
Те просто стояха и дишаха...
... и се усмихваха.
Дори без да ги докоснеш,
ти си сигурен, че са безплътни.
Движи се в тях!
Свободен си!
Но не ще излезеш...
Няма врати.
Отиди, където пожелаеш!
Няма ден и нощ.
Само светъл полумрак.
И да затвориш очи,
друго не виждаш...
И да се обърнеш назад,
празнина няма.
И време няма,
то е спряло.
Не, не си заключен.
Няма от какво да бягаш,
няма къде да отидеш.
В себе си си...
Тук ще живееш...
Тук си бил винаги и тук ще останеш.

Свързани произведения

Katriona (Кети Рашева)

2008-03-30T19:29:25+03:00

Браво, Теди, страхотно е, толкова красиво си казала една от горчивите истини - от себе си не можеш да избягаш...
Ена (Елена Гоцева)

2008-03-29T21:47:27+02:00

!!!
Браво !
Тази вечер попадам на много оригинални неща, кое от кое по-хубаво...
Вече започнах да се обърквам от толкова красота.
Разкошно е !
Благодаря ти !

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения