* * *

29 мар. 2008 г., 21:37

Проза » Другие

939 0 2

Беше малко пространство.
Нямаше никого.
Стъмваше се.
Мъничката стаичка ухаеше на люляк.
Стените бяха бледолилави и гладки.
Върху тях нямаше нищо.
Те просто стояха и дишаха...
... и се усмихваха.
Дори без да ги докоснеш,
ти си сигурен, че са безплътни.
Движи се в тях!
Свободен си! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения