* * *
Беше малко пространство.
Нямаше никого.
Стъмваше се.
Мъничката стаичка ухаеше на люляк.
Стените бяха бледолилави и гладки.
Върху тях нямаше нищо.
Те просто стояха и дишаха...
... и се усмихваха.
Дори без да ги докоснеш,
ти си сигурен, че са безплътни.
Движи се в тях!
Свободен си!
Но не ще излезеш...
Няма врати.
Отиди, където пожелаеш!
Няма ден и нощ.
Само светъл полумрак.
И да затвориш очи,
друго не виждаш...
И да се обърнеш назад,
празнина няма.
И време няма,
то е спряло.
Не, не си заключен.
Няма от какво да бягаш,
няма къде да отидеш.
В себе си си...
Тук ще живееш...
Тук си бил винаги и тук ще останеш.
Нямаше никого.
Стъмваше се.
Мъничката стаичка ухаеше на люляк.
Стените бяха бледолилави и гладки.
Върху тях нямаше нищо.
Те просто стояха и дишаха...
... и се усмихваха.
Дори без да ги докоснеш,
ти си сигурен, че са безплътни.
Движи се в тях!
Свободен си!
Но не ще излезеш...
Няма врати.
Отиди, където пожелаеш!
Няма ден и нощ.
Само светъл полумрак.
И да затвориш очи,
друго не виждаш...
И да се обърнеш назад,
празнина няма.
И време няма,
то е спряло.
Не, не си заключен.
Няма от какво да бягаш,
няма къде да отидеш.
В себе си си...
Тук ще живееш...
Тук си бил винаги и тук ще останеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хорабъл Всички права запазени
!!!
