29.03.2008 г., 21:37 ч.
* * *
Беше малко пространство.
Нямаше никого.
Стъмваше се.
Мъничката стаичка ухаеше на люляк.
Стените бяха бледолилави и гладки.
Върху тях нямаше нищо.
Те просто стояха и дишаха...
... и се усмихваха.
Дори без да ги докоснеш,
ти си сигурен, че са безплътни.
Движи се в тях!
Свободен си!
Но не ще излезеш...
Няма врати.
Отиди, където пожелаеш!
Няма ден и нощ.
Само светъл полумрак.
И да затвориш очи,
друго не виждаш...
И да се обърнеш назад,
празнина няма.
И време няма,
то е спряло.
Не, не си заключен.
Няма от какво да бягаш,
няма къде да отидеш.
В себе си си...
Тук ще живееш...
Тук си бил винаги и тук ще останеш.
Нямаше никого.
Стъмваше се.
Мъничката стаичка ухаеше на люляк.
Стените бяха бледолилави и гладки.
Върху тях нямаше нищо.
Те просто стояха и дишаха...
... и се усмихваха.
Дори без да ги докоснеш,
ти си сигурен, че са безплътни.
Движи се в тях!
Свободен си!
Но не ще излезеш...
Няма врати.
Отиди, където пожелаеш!
Няма ден и нощ.
Само светъл полумрак.
И да затвориш очи,
друго не виждаш...
И да се обърнеш назад,
празнина няма.
И време няма,
то е спряло.
Не, не си заключен.
Няма от какво да бягаш,
няма къде да отидеш.
В себе си си...
Тук ще живееш...
Тук си бил винаги и тук ще останеш.
© Хорабъл Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Браво, Теди, страхотно е, толкова красиво си казала една от горчивите истини - от себе си не можеш да избягаш...
-
!!!
Браво !
Тази вечер попадам на много оригинални неща, кое от кое по-хубаво...
Вече започнах да се обърквам от толкова красота.
Разкошно е !
Благодаря ти !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
