Човек сам избира пътя, по който да тръгне... Вървях, минах през самотата, която ме убиваше, за да стана по-силна. Минах през тъгата и сълзите, за да ме направят истинска и неповторима. Минах покрай любовта, но тя не ми донесе нищо. От нея сърцето ми се изпразни, разгради се на хиляди власинки и сега живея по навик. Минах и през омразата, с нея живея сега... С нея и с непоносимата мисъл за мен самата. Мога да преживея болката, мога да победя, макар да съм сама срещу целия свят, мога да живея с искуствена усмивка и никой да не разбере, че отвътре се разкъсвам... Не мога да се боря единствено с мен самата... Бягам от себе си и не мога да се скрия... Бягам от проблемите, тях поне мога да ги заобиколя, а съвестта ми ме преследва... Как да живея със себе си?
На думи трудно мога да повярвам... Обичаше ли ме? Обичаш ли ме? Аз не мисля така. Няма как да ме обичаш, аз ставам само за мразене. Да,давай, мрази ме, псувай ме, забрави прекрасните моменти, които те караха да летиш... Мрази ме, така ще ...