Feb 24, 2009, 5:11 PM
7. Няма успокоителни за разбито сърце...
3 мин reading
Човек сам избира пътя, по който да тръгне... Вървях, минах през самотата, която ме убиваше, за да стана по-силна. Минах през тъгата и сълзите, за да ме направят истинска и неповторима. Минах покрай любовта, но тя не ми донесе нищо. От нея сърцето ми се изпразни, разгради се на хиляди власинки и сега живея по навик. Минах и през омразата, с нея живея сега... С нея и с непоносимата мисъл за мен самата. Мога да преживея болката, мога да победя, макар да съм сама срещу целия свят, мога да живея с искуствена усмивка и никой да не разбере, че отвътре се разкъсвам... Не мога да се боря единствено с мен самата... Бягам от себе си и не мога да се скрия... Бягам от проблемите, тях поне мога да ги заобиколя, а съвестта ми ме преследва... Как да живея със себе си?
На думи трудно мога да повярвам... Обичаше ли ме? Обичаш ли ме? Аз не мисля така. Няма как да ме обичаш, аз ставам само за мразене. Да,давай, мрази ме, псувай ме, забрави прекрасните моменти, които те караха да летиш... Мрази ме, така ще ти е най-лесно, мрази ме, повече даже, отколкото се мразя аз самата... Спомняй си само болката, която съм ти причинила... Болката там вляво, за да усещаш, че все още има нещо, което тупти, но не от щастие, а от гняв...
Пускаш ме да падна... С мълчание не можеш да скриеш себе си... Аз те познавам, по-добре, отколкото си мислиш... Страх ли те беше от чувствата, които ти дадох, или може би от всичко, което направих за теб. Неудобно ли се чувстваше всеки път, щом знаеше, че някой разчита на теб, щом виждаше как ти си единственото нещо в живота ми, което ме караше да избягам от реалността... Всички истини, които не ти спестих, накараха ли те поне малко да осъзнаеш какво значиш за мен? Задушавах ли те, бях ли ти тежест, щом исках малко нежност, малко помощ и куп спомени? Свободата ми доста ли притесняваше иначе обикновеното ти ежедневие, там долу, на земята?
Не, не искам да съжалявам. От мен вече нищо не остана... И нито Queen`s-a, нито цигарите, нито блистерите валериан могат да ме успокоят, да ме накарат да забравя поне малко себе си и съвестта си. Тежи ми... Тя е моят най-голям враг. Тя ме преследва в безсънните нощи... Със нея се будя всяка сутрин, а кошмарите отново започнаха... Ти беше спасението от тях, а сега и ти си кошмар за мен. За жалост държанието ти не е само един сън, а кошмарната действителност, в която жиевея...
Давай, преструвай се на студен... Прави се, че ме няма, изгони ме от мислите си... Няма да ти е лесно, нито пък го искаш. Единствено гордостта ти те спира да ми подадеш ръка и да скочим двамата... Казах ти, там, където започва гордостта, любовта свършва... Аз отдавна забравих гордостта, забравих себе си, изгубих се в търсенето си на истински чувства и малко топлина... Благодаря ти, че отново ме накара да се чувствам жива... Благодаря за болката, която ми даде, както и за усмивките, които ми подари. Защото знаех, че те са истински... Знаех, че беше истински щастлив, и че още можеш да бъдеш... Знаеш, това, което не ни убива, ни прави по-силни... Надявам се поне някога да решиш, че искаш да говориш с мен и да разбереш, че двамата можем да бъдем много по-силни заедно, отколкото сами. Давам ти цялата свобода на света, просто искам да попиташ сърцето си... Искаш ли да ме чувстваш близо, въпреки всички мои недостатъци, или искаш просто да изчезна от иначе спокойния ти живот...
Let me hold you, for the last time, it`s the last chance to feel again...
Нека те прегърна за последен път, това е последният ми шанс да чувствам отново...
На думи трудно мога да повярвам... Обичаше ли ме? Обичаш ли ме? Аз не мисля така. Няма как да ме обичаш, аз ставам само за мразене. Да,давай, мрази ме, псувай ме, забрави прекрасните моменти, които те караха да летиш... Мрази ме, така ще ти е най-лесно, мрази ме, повече даже, отколкото се мразя аз самата... Спомняй си само болката, която съм ти причинила... Болката там вляво, за да усещаш, че все още има нещо, което тупти, но не от щастие, а от гняв...
Пускаш ме да падна... С мълчание не можеш да скриеш себе си... Аз те познавам, по-добре, отколкото си мислиш... Страх ли те беше от чувствата, които ти дадох, или може би от всичко, което направих за теб. Неудобно ли се чувстваше всеки път, щом знаеше, че някой разчита на теб, щом виждаше как ти си единственото нещо в живота ми, което ме караше да избягам от реалността... Всички истини, които не ти спестих, накараха ли те поне малко да осъзнаеш какво значиш за мен? Задушавах ли те, бях ли ти тежест, щом исках малко нежност, малко помощ и куп спомени? Свободата ми доста ли притесняваше иначе обикновеното ти ежедневие, там долу, на земята?
Не, не искам да съжалявам. От мен вече нищо не остана... И нито Queen`s-a, нито цигарите, нито блистерите валериан могат да ме успокоят, да ме накарат да забравя поне малко себе си и съвестта си. Тежи ми... Тя е моят най-голям враг. Тя ме преследва в безсънните нощи... Със нея се будя всяка сутрин, а кошмарите отново започнаха... Ти беше спасението от тях, а сега и ти си кошмар за мен. За жалост държанието ти не е само един сън, а кошмарната действителност, в която жиевея...
Давай, преструвай се на студен... Прави се, че ме няма, изгони ме от мислите си... Няма да ти е лесно, нито пък го искаш. Единствено гордостта ти те спира да ми подадеш ръка и да скочим двамата... Казах ти, там, където започва гордостта, любовта свършва... Аз отдавна забравих гордостта, забравих себе си, изгубих се в търсенето си на истински чувства и малко топлина... Благодаря ти, че отново ме накара да се чувствам жива... Благодаря за болката, която ми даде, както и за усмивките, които ми подари. Защото знаех, че те са истински... Знаех, че беше истински щастлив, и че още можеш да бъдеш... Знаеш, това, което не ни убива, ни прави по-силни... Надявам се поне някога да решиш, че искаш да говориш с мен и да разбереш, че двамата можем да бъдем много по-силни заедно, отколкото сами. Давам ти цялата свобода на света, просто искам да попиташ сърцето си... Искаш ли да ме чувстваш близо, въпреки всички мои недостатъци, или искаш просто да изчезна от иначе спокойния ти живот...
Let me hold you, for the last time, it`s the last chance to feel again...
Нека те прегърна за последен път, това е последният ми шанс да чувствам отново...
© Нямам All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ами намери се, бе момиче, хич за една любов да ставаш зян. Нещо друго не те ли вълнува? Потърси го. Старите хора са казали, че любовта е до време, но животът е до гроб. Какво поле за сюжети и писания!
-
Много път ще извървиш, докато откриеш себе си, истинската,докато се харесаш и заобичаш.Но ти си тръгнала по него. Върви смело и в един миг, ще откриеш, че света те обича, защото ти раздаваш добротата си безрезервно.
Желая ти щастие!
Силата е в теб! -
Хареса ми много! Познавам тази блолка, тези тежки чувства и ме е яд, че не мога просто да ги излекувам.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Заслужаваше ли този бич?
Камшик до кръв, до обич.
Защо търпяла си в самота?
Нима това е любовта?
Ненужно е да се обричаш,
колкото и силно да обичаш.
Ако любовта не споделена е,
бягай ти, май време е.
Знам, чо то сърцето,
разкъсва се, но ето,
"Споделена любовта ти ще я има,
друг ще те намери... о, любима!"
с уважение...Емо