Слънцето изгря в 06:40 сутринта, малкият Георги отвори очичките си бавно, прозя се, стана от леглото и отиде да събуди баща си.

- Тате, тате събуди се, тате

- Не  сега Георги, остави ме да поспа.

Георги отиде в стаята си и се разсърди. Майка му Мая стана от леглото, сложи халата си и слезе долу в кухнята за чаша кафе, сложи две филийки в тостера и изкара сладкото от ягоди и извика сина си:

- Георги, закуската ти е готова – ала той продължаваше да се сърди – Георги.

Мая остави порцелановата чаша с кафе на масата и отиде в стаята на сина си. – Какво ти е? Защо не слизаш за закуска?

- Тате не иска да си играе с мен – каза сърдито момчето. – Мразя го – и започна да плаче.

- Ела при мен – майка му го прегърна и целуна по челото.

В стаята влезе баща му Михаил.

- Георги, отиди и си измий зъбите.

- Добре – каза още сърдито малкото момче и отиде в банята да си измие зъбите.

- Какво става! Защо се е разсърдил?

- Ти ми кажи!

- Охх, преди двайсет минути той дойде при мен  и искаше да си играем, ох, не знам какво да правя с него.

- Ще поговоря с него.

- Недей, ти направи закуската, а аз ще сляза да поговоря с него.

- Добре – каза Мая и го целуна по устните, и отиде в кухнята да направи закуската Мишо.

Някой звънна на звънеца продължително, Мая остави чашата с кафе на масата и отиде да провери кой звъни толкова рано. Когато тя отвори вратата, забеляза един висок мъж - това бе брат и Митко.

- Здравей сестричке! – и я прегърна силно

- Митко, не ме стискай толкова силно.

- Извинявай, ела да видиш какво съм донесъл на моя племенник.

- Но това е...

- Е! – чу се вик и малкия Георги се появи по пижама.

- Чичо! – прегърна го силно.

- Защо си плакал?

- Ами имах кошмар.

- Георги, иди и се облечи!

- Ох, добре.

Мая взе футболния екип, а брат й Митко взе двете футболни топки. Когато Мая натисна дръжката на вратата, тя се оказа заключена. Извика Михаил, той слезе и отключи вратата. Митко остави топките в коридора на къщата и се здрависа с Михаил.

Започнаха да говорят за спорт. Мая стоеше в коридора и не вярваше на очите си - Мишо говореше  с брат и, който толкова го мразеше, но имаше нещо винаги, когато идваше на гости при сестра си - искаше пари, но тя не чу той да споменава „дай ми пари, че нямам” и той му даваше. Но сега бе различно Митко бе облечен с дънки и тениска с надпис Adidas.

- Е, заповядай влез

- Мамо, облякох се.

- А закуси ли?

- Не съм гладен, добре де гладен съм, яде ми се хамбургер – погледна майка си с мили очи.

- Не ме гледай така.

- Нека дойде с мен, аз отивам при едни приятели, стига да го пуснеш.

- Оф, не знам, той не ги познава.

- Добре, нека попитаме него - искаш ли да ритаме топка.

- Да.

 

На следващия ден Митко пак се появи, но този път бе различен, имаше торбички под очите, беше с черни очила, влезе вътре и отиде в кухнята да си налее коняк.

 Мая стана от леглото заедно с Михаил. Слязоха в кухнята и видяха, че конякът е свършил.  Мишо отиде до масата и взе празното шише. Зад тях се появи Митко

- Добро утро, птиченца.

- Какво правиш тук толкова рано? – попита го Мая.

- Виж сега, аз.... – започна да хълца и припадна.

Мая много се ядоса и отиде при сина си. Михаил го вдигна и занесе на дивана.

Извика жена си Мая.

- Мая, слез.

- Какво си направил?

- Донеси аптечката. – Тя се качи на втория етаж, отиде в банята и взе аптечката и слезе долу.

Мишо скъса малко памук и го напои със спирт и започна да промива раната на челото му. Брат й продължаваше да спи.

- Изглежда се е напил или се е сбил!

- Как така ще се сбие, та той не е такъв, да хукне да се бие.

- Не знам скъпа. Георги стана ли?

- Сега ще проверя – и Мая отиде да провери сина си, ала той не беше в стаята си. – Михаиле, веднага се качи – той изтича като луд.

- Какво е станало и къде е Георги?

- Не знам.

- Мамо – чу се викът му от спалнята – мамо, тате, помогнете ми, тате.

 

Няколко часа по-късно.

 

Михаил си беше налял уиски, а Мая стоеше разтревожена и държеше в ръцете си снимка на малкия Георги. Някой звънна на звънеца. Мая остави снимката на масата и отиде да провери кой звъни.

- Здравейте, търсим Митко Петров – попита полицаят.

- Той е тук, но в момента спи.

- Не спа, кажете.

- Трябва да дойдете с нас.

- Добре. – взе коженото си яке и тръгна с полицая.

Минаха два часа, ала Георги така и не се появи, двамата решиха да звъннат в полицията, но в същия момент Митко се появи с един полицай

- Това са Михаил и сестра ми Мая, обяснете какво е станало.

Полицаят седна, извади един тефтер и започна да ги разпитва.

- Кога разбрахте, че сина ви го няма.

- Вчера жена ми се качи на втория етаж да провери дали Георги е станал, но тя бе сварила стаята в ужасно състояние и после двамата чухме сина си, който викаше за помощ, но когато отидохме в спалнята, откъдето идваше викът, него го нямаше

- А забеляхте ли нещо странно преди сина ви да започне да вика?

- Не.

- Добре. Сега, искам да видя стаята му.

- Аз ще ви заведа. - каза Митко и отведе полицая в стаята на племенника си.

Двамата влязоха в стаята му, униформения огледа стаята, дръпна завесите и забеляза петно от кръв. Той извади телефона си и набра някакъв номер.

- Изпрати екип на адрес... – и  затвори. – На колко години е?

- На шест.

- Нещо да е тормозен в детската градина?

- Не, той вече не ходи на градина, след месец, на 15 септември става на седем години.

 

В полицията

 

Беше 12:30 на обяд. Инспекторът седна на стола си и започна да обядва, ала бе прекъснат.

- Може ли да вляза? – попита жената.

- Да, разбира се влезте, седнете, не се притеснявайте.

-Ами аз съм Мая.

- На изчезналото момче.

- Да. – каза със сълзи на очи – Той, сина ми го отвлякоха преди седмица, мъжът ми и брат ми го търсеха из града, обиколиха селата, но него намериха, днес щеше на навърши седем години и да започне първи клас.

- Да, казаха ми за вас. Добре, сега искам да знам дали сина ви е имал проблеми с някой по-голям от него.

- Не, всъщност, едно момче го беше ударило в лицето и носът за малко да се счупи.

- Разбирам.

Късно вечерта пред  дома им бе спряла полицейска кола. Михаил беше излязъл да се напие. А Мая лежеше на леглото на сина си, брат й стоеше при нея и се опитваше да я успокои. Минаха часове, дни, седмици, месеци, но така и синът й Георги не бе открит. Тя се бе предала, брат й помагаше с каквото може. А Михаил риташе топката и си представяше как рита заедно със сина си, ала него го нямаше. Дойде Бъдни вечер. Мая си бе наляла вино и бе подготвила масата за празника, мъжът й се прибра от работа и със себе си бе донесъл една снимка, подаде я на Мая и сърцето й подскочи от радост. Митко почти бе намерил племенника си, но това бе едва първата следа. Мая го прегърна и целуна по бузата.

- Наистина ли е той

- Да, видях го до един магазин с някакъв мъж.

- И...

- Дърпаше се, но непознатият го удряше постоянно. – в същия този момент Михаил се бе върнал от работа.

- Моля, повтори! – хвана го за раменете – Кажи къде е сина ми!

- Мишо, моля те, остави го, не е могъл да направи нищо.

- Всъщност, имаше един начин, но не успях. – Михаил го бутна и удари.

-  Михаиле, какво ти става по дяволите!

И тъй започна издирването на сина и. На следващия ден, целият квартал се бе събрал, да помогне в издирването на Георги. Полицията ги раздели на няколко групи и тръгнаха да го търсят в гората, в съседния град, в детски градини, с часове го търсиха. Една от съседките, се спъна в нещо и когато вдигна поглед, пред нея стоеше Георги

- Георги ти ли си моето момче?

- Помогни ми! –  то изчезна и жената изгуби съзнание. Един полицай я намери и отведе в болницата. Когато Мая разбра, че тя е видяла сина и хукна да бяга като луда към болницата. Влезе в стаята. Но някой с маска се появи зад нея и я удари по главата с дърво.

- Айде ставай и тръгвай.

- Не се чувствам добре, лекарят каза...

- Не ме интересува, тръгвай гадна кучко. – И Изабел тръгна след него.

Съседите и полицията не откриха никаква следа, която да ги отведе при Георги.

 

Дойде пролетта. Изабел бе намерена мъртва, не личеше да е била изнасилвана или пребита.  Мъжът и я погреба и се закле да открие мръсника убил жена му Бела.

Мая се бе пооправила и бе започнала да работи, купи си телефон и нови дрехи промени прическата си и много други неща в дома си. Бе пропушила.

- Днес е много приятно, хладно, може да отидем да се разкараме

- Къде Мая, няма го – но той Михаил не бе забравил сина си и продължаваше да го търси.

Измина година, откакто синът им Георги бе изчезнал. Полицията бе спряла търсенето. Бяха готови да го обявят за мъртъв, когато той Митко се появи след последния път, в който го бяха видели. В ръцете си държеше, една окървавена детска риза. Седна на верандата до Мая и разказа, как я намерил.

- Жив е Митко, жив.

- Не знам, Мая, толкова дълго време го търсихте, а накрая да открия неговата окървавена риза...

- Аз... – тя се разплака. В същия момент се появи Михаил.

- Здравей, ела да поговорим.

Мая влезе в къщата и легна на дивана разстроена. Нищо вече не и помагаше.

Двамата разговаряха на дълго и широко. Докато говореха, някой звънна, но те не станаха да проверят кой звъни, а продължиха разговора си. Започна чукане. Мая избърса сълзите си с носна кърпичка и отиде да провери кой чука, толкова настоятелно. Отвори вратата, но там нямаше никой, погледна надолу и забеляза едно писмо.

- Мишо, виж какво намерих на входната врата.

- Дай да видя с какви глупости пак ни занимават. – той отвори писмото и от него изпадна един диск на, който пишеше „аз съм жив”. Митко взе диска и отиде до компютъра и пусна диска.

- „Мамо, тате, дайте му парички, те нищо няма да ми направят.”

Нямаха думи, синът им бе умрял. Оставиха Мая сама и тя започна да вика и плаче.

Брат й занесе диска в полицията и когато инспекторът го видя, изпрати полицейска кола до дома на Петър.

- Отвори! – той отвори и като видя полицаите, хукна да бяга – Стой! Мини отзад!

- Разбрано! – мина отзад, тръгна да бяга след него, но не успя да го хване - И сега какво ще правим? Чакай малко, виж следи от кръв.

Униформеният тръгна по следите и намери ковчег. Отвори го и от там излетяха мухи, имаше едно одеяло, махна го и видя труп на едно малко момче

- Колега, ела веднага. – Тодор се появи – Имаш ли снимка на онова момче, Георги?

- Да, ето я.

- О, Боже! – прекръсти се – Звънни на инспектора и родителите му.

След  два часа родителите му стояха и плачеха, до тях стоеше Митко.

- Ей, ела за малко – извика полицаят на Митко.

Него вече го нямаше, нито смеха му щяха да видят, нито усмивката му. Погребението се състоя на гробището в София. Всички приятели и роднини бяха дошли. Спуснаха ковчега в изкопания гроб и започнаха да го заравят. Мина се час, ден, седмица, месец, година.

 

Три години по-късно

 

- Мишо водите ми изтекоха

- О, добре, Боже ти ще раждаш! – зарадван той се облече.

- Мишо, ако обичаш...

- Да, да. – качи бременната Мая в колата и потегли към болницата.

 

По- късно вечерта

 Митко стоеше на дивана с телефон в ръце и с нетърпение очакваше да му съобщят, че има племенник\чка. След няколко мъчителни часа Мая роди момиченце. Подадоха го на Мая и тя се разплака от радост. Занесоха го на баща му и той с гордост я взе. Наближаваше Коледа, а малката Гергана все още не бе проходила. Беше станало шест часа вечерта. Очакваха гости. Митко взе малката си племеничка и я заведе в стаята

- Кой има боц, боц...  – Гергана се разсмя и каза първата си дума

- Тата! – радостен Митко извика Мая и Михаил.

- Тя каза "тата"!

- Миличка, кажи тата – но тя се засмя и напълни памперса.

- Ох не.

Вечерта мина гладко. Дъщеря  има бе заспала в осем часа. Настъпи пролетта, а с нея и споменът за първородното й дете. Гергана си играеше с приятелката на Митко.

А самият той и Михаил бяха отишли на гроба на Георги. Сложиха цветя, бяха изминали пет години. Мая беше сложила масата за обяд, когато на вратата се почука, тя се стресна и изтърва чинията с обяда на дъщеря , притесни и започна да събира парчетата.

- Ехо, има ли някой – някакво момче чукаше, но никой не се появи, реши да почака.

Точно тогава Митко и Михаил се бяха прибрали и погледнаха момчето.

- Георги тук ли е, а аз... имах предвид

- Да

- Дали Гергана е тук?

-А баща ти къде? – момчето отиде до лимузината и почука на прозореца.

- Ето ти подаръка, аз ей сега идвам.

- Добре. – и то отиде до вратата и почака баща си.

След малко той се появи с букет цветя. Звънна на звънеца и Михаил отиде да отвори.

Пред него стоеше неговият баща

- Татко – прегърна баща си – Влез.

- Ей! – каза Мая - Здравей, заповядай, сега ще ти направя едно кафе.

- Е, а почакай малко, Митко доведи Гергана.

И той се появи с племеничката си.

- Ето я и моята принцеса, тате виж това е дядо ти – той му я подаде, но баща му не я взе.

- Къде е Георги.

Митко взе Гергана и я заведе да легне. Тримата му обясниха какво е станало и как е починал внукът му. Антон пожела да види неговия гроб. И потеглиха към гробището.

Момчето отиде на компютъра и си пусна някаква игра. Митко влезе в стаята и го помоли да стане от компютъра. Когато момчето се обърна той се стъписа, той приличаше досущ на Георги, но на друга възраст.

- Аз мога да си вървя.

- Не – каза Митко – играй си, гладен ли си.

- Ами да, но...

- Сега ще дойда – Митко отиде в кухнята и направи един сандвич и наля портокалов сок.

Той се появи, но момчето го нямаше. Той остави подноса със сандвича на бюрото и тръгна да го търси – ей къде си,ехо – и той се появи.

Антон, Мая и Михаил се бяха върнали от гробищата. Влязоха в къщата и отидоха да си направят кафе. Мая извади шоколадовите сладки и ги сложи на масата. Баща му пожела да гледа новините. Мая му ги пусна и гледаха заедно новините. Митко слезе с Гергана и отиде в кухнята.

- Кога си дойдохте

- Преди малко, сега тихо,  че... – Мишо посочи с глава свекър и.

- Добре. – каза тихо и седна на един от столовете.

Вечерта към към осем часа, телефонът на Мая звънна, но тя не го вдигна. Ала той продължи да звъни

- Кой търсите, Кой Томас, моля? – Мишо се събуди и взе телефона от ръцете й.

- Кой търсиш, няма никакъв Томас, моля? – той хукна към стаята на Гергана  когато отвори вратата, свари Митко да и чете приказка.

- Всичко наред  ли е?

- Някой влизал ли е?

- Не, тя се разплака дойдох да я успокоя и взех тази книжка.

- Кой ти я даде?

- Купих я от детския магазин, защо?

- Излез от стаята и си отивай, веднага. – Мишо взе книжката разгледа и седна на стола. – Какво направих, защо сине защо умря.

- Мишо какво е станало?

- Съжалявам, не исках да го гоня.

- Добре, отивам да догоня.

Митко вече се бе качил в таксито, което си бе поръчал. И то потегли към летището.

- Един билет моля

- За къде?

- За...

- Добре, сега има полет за Испания.

- Дайте ми билет за него.

- Бихте ли ми дали паспорта си?

- Да, ето. – Жената прегледа документа му и му пожела приятен полет, той взе багажа си и се качи на самолета. Неговото място бе до прозореца. До него седеше едно момче.

Самолетът отлетя веднага след като се качи. Докато самолетът летеше към Испания, той сънува един сън. В него Георги беше жив, а сестра му Гергана бе на две годинки и си играеха на пясъка Георги го погледна и му рече – жив съм – той се събуди и отиде до тоалетната, намокри лицето си и се погледна в огледалото. Отиде на мястото си и там забеляза една жена

- Извинете госпожо, но това е моето място.

- Проблем ли има господине? – попита го стюардесата.

- Не. – и седна на мястото си, а момчето бе заспало.

Самолетът кацна на летището в Мадрид. Той слезе с багажа и там го чакаше приятелката му Мартина

- Любов моя! – целунаха се страстно.

- Знаеш ли от колко време не съм те целувал...

- От година.

Той просто я целуна

- Поръчах такси.

- Добре, тогава да тръгваме.

След половин час двамата пристигнаха пред един голям хотел, шофьорът свали багажа му и Мартина му плати. Двамата се качиха с асансьора до горе. Влязоха в апартамента и започнаха да се целува ненаситно, съблякоха дрехите си той я блъсна на леглото и започна с език да облизва едната гръд, после другата ,тя изохка той, влезе вътре в нея и се любеха дни наред.

 

След една седмица.

Мартина спеше, а Митко пушеше цигара на терасата. Изведнъж телефонът му звънна.

- Ало, да, не не мога, кога днес ли?

- Да.

- Невъзможно е.

- За час.

- Казах вече не...

- Става въпрос за Георги, племенника ти.

- Къде да дойда, да добре до десет минути съм при теб.

Набързо се облече и излезе от апартамента. Отиде в кафето на хотела, огледа се за някакъв, забеляза един, седна пред него и започнаха да разговарят.

- Какво ще желаете

- Две кафета.

- Веднага.

- Е не мисля, че ще го познаеш, но доста дълго време го разпитвах.

- Къде го намери и защо звъниш на мен, а не на Мая и Михаил, родителите му?

- Значи си му чичо.

- Да.

- Добре, ей, ела...  - и момчето се появи - бе облечено като бейзболист – Оставям те с чичо ти.

- Е как си, как оцеля?

- Аз  се бях изгубил, един ловец ме намери и взе със себе си в неговата къща, опитах се да избягам, но постоянно ме заплашваше, че ще убие мама и тате.

- Имаш сестра на една годинка, казва се Гергана искаш ли да я видиш

- Не.

- Защо?

- Мама и татко са умрели.

- Не е вярно, живи са, преди две седмици бях при тях. Ами не знам как да ти го кажа, но намерихме труп на момче, което прилича на теб и решихме, че си починал и го погребахме мислейки, че си ти, но ето те.

- Митко

- Мая, как разбра,

-  Наистина ли си ти, Георги аз съм Мая, твоята майка.

- Синко! – Михаил прегърна сина си със сълзи на очи му каза – Знай, че ти винаги си бил в сърцата ни.

- Здравей, това е твоята сестричка Гергана.

Георги извади от раницата си една кукла и я подаде на Гергана и тя се зарадва.

- Георги, идвай, чакат те.

- Господине ще може ли моето семейство да дойде на мача?

- Разбира се, ти се качвай в колата, а аз ще ги докарам.

- Добре.

Неделя 2001 година. Декември.

- Заповядай. – Георги й подаде една плюшено мече.

- Михаиле, ела за малко, е да ти представя Мартина, приятелката на Митко, тя е бременна.

- Страхотно, поздравления Мартина. Митко честито.

И така всички бяха се събрали около огъня в гората и си пееха песни, а децата се радваха.

Всичко се подреди - Георги бе жив. Митко ще става баща след два месеца на момче и момиче. И така семейството и се беше събрало.