Той застана на прага на черната порта и се замисли. Как бе стигнал дотук? Какви небесни сили или човешки приумици го бяха довели тук, на края на света, и го бяха захвърлили сам срещу неизвестното? Зад тази порта се криеше всичко това, за което той бе копнял и се бе борил цял живот. След като я отвори, всичко щеше да се промени и той го знаеше. Изпитваше силно вълнение и лек страх. Нима всичко щеше да свърши? Нима това е краят? Понечи да отвори портата, но се спря. Не беше готов. Имаше нужда да помисли. Седна на гладкия бял камък, поставен току пред портата и остави в съзнанието му да изплуват образите от миналото.
Беше шестнайсет-годишен, когато го затисна онзи камък. Едва оживя, счупванията зарастваха бавно и мъчително. В болницата имаше копие на библията и той започна да го чете, за да убива времето. Без да го е търсил, намери отговор на всички въпроси, които дотогава си бе задавал. Всичко, което бе занимавало философски настроеното му съзнание, изведнъж доби форма. Светът, времето, ...