29 нояб. 2008 г., 21:43

* * * 

  Проза » Другие
604 0 0
      Тя сякаш нищо не разбра от онова, което се случваше в душата и в онзи миг.

       Но, когато всичко утихна, когато облаците на съмненията си отидоха,

       на прекрасното и лице изгря несдържана детска усмивка.

       ... Разбира се, че в този момент  радостта й бе някак безпричинна,

       дори леко глуповата, но  бе искрена и чиста, като ранния утренен пролетен

       дъжд, който внася нежна свежест по туко-що появилата се трева...

                                                                                                                 22 Април

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??